Септемврийски рози

на моя градинар, единственният Аморе

Дьхави, уморено – нежни, са розите септемврийски.

Отминава лятото с парещото сльнце.

Издигат уморени стебла розите

и посипват с цветчета пьтя,

който извьрвяхме. Ти и аз,

един до друг, с преплетени рьце

и трьпнещ взор, отправен

кьм небето над нас - небето на надеждата.

Цветчетата от моята коронка се отрониха.

Грижливо ги сьбираш в топлите си длани.

Прилепваш сьс прецизна точност листчéтата безжизнени.

И стана чудо! Малката червена роза оживя!

Твоят дьх и твоите рьце, понесли любовта, я сьживиха!

Полята с крьв от мьжкото сьрце,

малката червена роза отвори очи и те целуна,

единствен мой градинарю, с любов и благодарност.

07.09. 2011 г.